Електрическа ключалка с бар код

Традиционните ключалки с метален ключ имат пред себе още много години на добра служба. Същевременно обаче постоянно се създават най-различни устройства за модернизиране на системите за заключване. Тук можем да цитираме дистанционните управления с радиовръзка и инфрачервени лъчи, транспондерите, картите с вграден чип, чиповете вградени в стоманено копче “iButton”, магнитните карти и бар кодовете. Именно метод с бар код ще използваме за настоящата схема.

Нашият четец на бар кодове е обикновен отронен сензор CNY70, работещ в комбинация с микроконтролер PIC16F84. Ключът с бар кода е ецван върху парче стъклотекстолит. Програмата на микроконтролера представлява няколко реда, написани на BASIC F84 и прилича доста на написана на асемблер, но въпреки това е много проста и лесна за използване. По този повод ще отбележим, че статията е изключително подходяща за навлизане в електрониката и в частност в програмирането на HC18F84.

Бар кодът (щрих кодът) е графично представяне на информация, по начин оптимизиран за оптично четене. За целта щрихите трябва да са контрастно нанесени върху фона което обяснява факта, че обикновено кодовете са черни щрихи на бял фон. Принципът на четящото устройство за бар кодове е следният: светлинен източник хвърля върху бар кода сноп светлина, който сноп бива отразен повече или по-малко от щрихите и свободните полета между тях. Отразената светлина се следи от оптичен сензор, а съответният сигнал се интерпретира от декодер. Както вероятно сте забелязали пазарувайки в супермаркета, няма единствен стандарт за графичното изображение на бар кода – всяка промишленост или организация

БАРКОД НА КЛЮЧА

Баркода на ключа има собствен стандарт (EAN13. CODE 39 и т.н.). така че защо и ние да не си създадем такъв! На фигура 1 е илюстриран принципът, който сме използвали, за да шифроваме число между 0 и 255. Това число се записва двоично с помощта на 8 бита, всеки със стойност 0 или 1. В примера, числото което трябва да се кодира е 137. В двоична бройна система това число се записва като 10001001. Нашето графично представяне ще се състои в използване на широка черна ивица, следвана от тясна бяла ивица за единицата, и тясна черна ивица, следвана от широка бяла ивица, за нулата. За да уточним понятията широка и тясна, ще споменем, че широката е два пъти по-широка от тясната. Подобен метод на кодиране предоставя редица предимства: от гледна точка на алгоритъма, изчертаваното на такъв бар код не представлява трудност за никой начинаещ програмист. Допълнително предимство е, че прочитането на такъв код е лесно за всеки оптичен датчик и на практика не е необходимо да се разполага с източник на фин лазерен лъч. Програмата CODE-BARRES.exe, създадена специално за случая и представена на фигура 2, позволява изчертаваното на ключове, съставени от три осем битови числа. Така броят на възможните ключове е 256x256x256, което прави повече от 16 милиона комбинации. При това положение спокойно можем да считаме, че нашата ключалка с бар код е непревзимаема, стига не всички читатели да се “вкопчат” в примерния ключ 137_178_12 от фигура 2. Принципната схема на четящото устройство е показана на фигура 3. Естествено основните елементи са PIC16F84 и CNY70. Сензорът представлява малък паралелепипед, съдържащ източник на инфрачервена светлина (инфрачервен свето диод) и съответен чувствителен елемент (фотот-ранзистор). Фото транзисторът е така разположен, че да приема отразената светлина, излъчвана от свето диода. Сензорът е особено подходящ за нашето устройство.

Both comments and pings are currently closed.

Comments are closed.

Powered by WordPress | Designed by: suv | Thanks to lexus suv, ford suv and honda suv